Митове и факти за Хроничната обструктивна белодробна болест
Мит 1 за Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) участва още в дефиницията. ХОББ не е болест, както постоянно се счита, а е събирателен термин за група от клинични синдроми на дихателните пътища и на белия дроб. Защо това е значимо? Защото, в случай че не се вземе това поради, цялата информация за ХОББ става систематизирана и спекулативна във връзка с преживяемостта, качество на живот и лечебните решения.
А другояче: ХОББ се характеризира с ограничаване на въздушния поток в дихателните пътища. Дължи се на възпалителна реакция на белия дроб към нездравословни частици или газове. Симптомите не са непрекъснати. Периодите на обостряне се назовават екзацербация и тяхната периодичност е друга и самостоятелна при всеки болен.
Мит 2. ХОББ нормално се диагностицира късно
Подобни изказвания в медицината постоянно имат леко умозрителен темперамент. Какво значи късно? Значи ли невъзвратимост на процеса или неспособност за дейно лекуване? Обикновено хората търсят здравна помощ, когато признаците им са клинично значими, т.е. основават дискомфорт, болежка или понижават качеството им на живот. Нито едно заболяване не се открива в стадия на неговото възникване в случай че това не е напълно инцидентна находка, открита нормално в процеса на диагностициране на друго заболяване. Това е и смисълът на профилактичните прегледи, само че за диагностициране на ХОББ би трябвало да има най-малко три признака: кашлица, обособяване на слузно-гнойни храчки и зной. При съществуването им се правят и характерни проучвания, които включват функционално проучване на белите дробове (спирометрия), проучване на кръвните газове и рентгенография на гръден панер.
Мит 3. ХОББ е рядко заболяване
Не единствено, че не е рядко, само че ХОББ е четвъртата причина за гибел в развитите страни. Асоциирана най-често с тютюнопушенето и по-специално - с веществата, които се отделят при поемане на тютюневия пушек, се допуска, че има десетки милиони не диагностицирани пациенти в целия свят.
Мит 4. ХОББ е болест на пушачите и визира хората над 60 години
Въпреки че тютюнопушенето е главен извършител на ХОББ, сред 10 и 20% от болните в никакъв случай не са пушили. Други рискови фактори са нечист въздух, нечиста работна среда, инфекции, някои астматични форми, пасивно пушене или генетична предиспозиция, обвързвана с недостиг на ензима алфа-1 антитрепсин. Последният фактор е причина до 4% от пациентите да са на възраст от сред 18 и 40 години, като по-ниската възраст се среща по-често при женския пол.
Мит 5. ХОББ визира единствено белите дробове
Въпреки че ХОББ съставлява патологично положение на белите дробове, други органи и системи биват наранени също. Съпътстващите болести при пациенти с ХОББ не са необичайност, тъй като има общи рискови фактори сред него и болести на сърдечносъдовата система, както и ХОББ предизвиква редовно инфектиране, което без значение покачва риска от други болести. Най-честите от тях, с изключение на заболяванията на сърцето, са хипертония, белодробен карцином, остеопороза и захарен диабет.
Мит 6. Хората с ХОББ не трябва да вършат извършения
Трудно е да се правят физически извършения, когато дихателният потенциал е понижен, само че парадоксално, някои характерни извършения могат да покачат този потенциал и да подобрят симптоматиката. Тази физическа интензивност би трябвало да бъде коментирана с лекуващия пулмолог. Обикновено дихателната рехабилитация съчетава дихателни техники с физически извършения.
Мит 7. ХОББ не се лекува
За наслада има голям брой лечения и тактики, които усъвършенстват курса на заболяването, включващи лекарства, рехабилитация, диета и ваксини, които защищават от респираторни инфекции. Най-често срещаните форми на ХОББ са белодробен емфизем и продължителен бронхит. И двете болести са необратими и могат да се развиват с години, само че при вярно лекуване може да се поддържа положително общо положение на пациента и приемливо качество на живот.
Мит 8. Астмата също е ХОББ
Въпреки че астмата също е обструктивна белодробна болест и има припокриващи се признаци с ХОББ, има някои основни разлики сред двете:
- Астмата се развива най-често в детската възраст, до момента в който ХОББ визира най-вече хора над 60 годишна възраст.
- Астмата е заболяване най-вече на въздушните пътища, дължаща се главно на хроничното им инфектиране, до момента в който ХОББ визира най-вече алвеолите, дължаща се на загуба на еластичността им, главно породена от тютюнопушене.
Мит 9. Диагностицираните с ХОББ може да продължат да пушат
Това отношение идва по-скоро от осъзнаването, че " белята " към този момент е направена и няма потребност човек да се подлага на спомагателен стрес, като се пробва да спре цигарите. Истината е, че в никакъв случай не е прекомерно късно да се прекрати нездравословният табиет. Тютюнопушенето форсира загубата на белодробна функционалност, както зачестява проявата на екзацербации.
Мит 10. Теглото няма значение
Повишената телесна маса постоянно обостря всяко хронично инфектиране, тъй като единствено по себе си съставлява инфекциозен развой. Докато поднорменото тегло може да е сигнал за белодробен емфизем, който утежнява прогнозата. Нормалното тегло основава условия за повече придвижване, резистентност на терапиите и допуска по-здравословно хранене, което оказва удобно въздействие върху ХОББ.
А другояче: ХОББ се характеризира с ограничаване на въздушния поток в дихателните пътища. Дължи се на възпалителна реакция на белия дроб към нездравословни частици или газове. Симптомите не са непрекъснати. Периодите на обостряне се назовават екзацербация и тяхната периодичност е друга и самостоятелна при всеки болен.
Мит 2. ХОББ нормално се диагностицира късно
Подобни изказвания в медицината постоянно имат леко умозрителен темперамент. Какво значи късно? Значи ли невъзвратимост на процеса или неспособност за дейно лекуване? Обикновено хората търсят здравна помощ, когато признаците им са клинично значими, т.е. основават дискомфорт, болежка или понижават качеството им на живот. Нито едно заболяване не се открива в стадия на неговото възникване в случай че това не е напълно инцидентна находка, открита нормално в процеса на диагностициране на друго заболяване. Това е и смисълът на профилактичните прегледи, само че за диагностициране на ХОББ би трябвало да има най-малко три признака: кашлица, обособяване на слузно-гнойни храчки и зной. При съществуването им се правят и характерни проучвания, които включват функционално проучване на белите дробове (спирометрия), проучване на кръвните газове и рентгенография на гръден панер.
Мит 3. ХОББ е рядко заболяване
Не единствено, че не е рядко, само че ХОББ е четвъртата причина за гибел в развитите страни. Асоциирана най-често с тютюнопушенето и по-специално - с веществата, които се отделят при поемане на тютюневия пушек, се допуска, че има десетки милиони не диагностицирани пациенти в целия свят.
Мит 4. ХОББ е болест на пушачите и визира хората над 60 години
Въпреки че тютюнопушенето е главен извършител на ХОББ, сред 10 и 20% от болните в никакъв случай не са пушили. Други рискови фактори са нечист въздух, нечиста работна среда, инфекции, някои астматични форми, пасивно пушене или генетична предиспозиция, обвързвана с недостиг на ензима алфа-1 антитрепсин. Последният фактор е причина до 4% от пациентите да са на възраст от сред 18 и 40 години, като по-ниската възраст се среща по-често при женския пол.
Мит 5. ХОББ визира единствено белите дробове
Въпреки че ХОББ съставлява патологично положение на белите дробове, други органи и системи биват наранени също. Съпътстващите болести при пациенти с ХОББ не са необичайност, тъй като има общи рискови фактори сред него и болести на сърдечносъдовата система, както и ХОББ предизвиква редовно инфектиране, което без значение покачва риска от други болести. Най-честите от тях, с изключение на заболяванията на сърцето, са хипертония, белодробен карцином, остеопороза и захарен диабет.
Мит 6. Хората с ХОББ не трябва да вършат извършения
Трудно е да се правят физически извършения, когато дихателният потенциал е понижен, само че парадоксално, някои характерни извършения могат да покачат този потенциал и да подобрят симптоматиката. Тази физическа интензивност би трябвало да бъде коментирана с лекуващия пулмолог. Обикновено дихателната рехабилитация съчетава дихателни техники с физически извършения.
Мит 7. ХОББ не се лекува
За наслада има голям брой лечения и тактики, които усъвършенстват курса на заболяването, включващи лекарства, рехабилитация, диета и ваксини, които защищават от респираторни инфекции. Най-често срещаните форми на ХОББ са белодробен емфизем и продължителен бронхит. И двете болести са необратими и могат да се развиват с години, само че при вярно лекуване може да се поддържа положително общо положение на пациента и приемливо качество на живот.
Мит 8. Астмата също е ХОББ
Въпреки че астмата също е обструктивна белодробна болест и има припокриващи се признаци с ХОББ, има някои основни разлики сред двете:
- Астмата се развива най-често в детската възраст, до момента в който ХОББ визира най-вече хора над 60 годишна възраст.
- Астмата е заболяване най-вече на въздушните пътища, дължаща се главно на хроничното им инфектиране, до момента в който ХОББ визира най-вече алвеолите, дължаща се на загуба на еластичността им, главно породена от тютюнопушене.
Мит 9. Диагностицираните с ХОББ може да продължат да пушат
Това отношение идва по-скоро от осъзнаването, че " белята " към този момент е направена и няма потребност човек да се подлага на спомагателен стрес, като се пробва да спре цигарите. Истината е, че в никакъв случай не е прекомерно късно да се прекрати нездравословният табиет. Тютюнопушенето форсира загубата на белодробна функционалност, както зачестява проявата на екзацербации.
Мит 10. Теглото няма значение
Повишената телесна маса постоянно обостря всяко хронично инфектиране, тъй като единствено по себе си съставлява инфекциозен развой. Докато поднорменото тегло може да е сигнал за белодробен емфизем, който утежнява прогнозата. Нормалното тегло основава условия за повече придвижване, резистентност на терапиите и допуска по-здравословно хранене, което оказва удобно въздействие върху ХОББ.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ